Като част от планинска България, Драгоманският район има характерния й климат. Средната годишна температура на въздуха е около 8 градуса по Целзий. За това спомагат оголените пространства на карстовия терен, които през зимата изстудяват, а през лятото не спират теченията от почти постоянно духащите ветрове. Средната надморска височина на гр. Драгоман е 722,40 м. На областта Бурел е 765 мн. в. Най-ниската надморска височина в общината е при с. Калотина, около 495 м н. в. Най-ниската точка е нулата на рейката на река Нишава — 488,66 м, а най-високата е връх Петровски кръст — 1206 м н.в.

Почви

На територията на община Драгоман са разпространени почви тип смолници. Този тип почви се характеризира с тъмен цвят, който се дължи на високото хумусно съдържание в горните хоризонти и на специфичното свързване на неорганичните и органичните компоненти. Смолниците са най-тежките почви в България, което се дължи на твърде високото съдържание на глина в състава им. Този тип почви са средно до слабо запасени с азот и фосфор, но имат значителен запас от калий и микроелементи. В по-високите хълмисти части в района на Драгоман се срещат канелени горски почви и рендзини, а на отделни места се наблюдават алувиални типове почви. Високото съдържание на монтморилонитови глини, високият сорбционен капацитет и неутралната реакция гарантират висока буферна способност срещу замърсяване. Община Драгоман има разработен проект за закриване и биологична рекултивация на съществуващо общинско депо за битови отпадъци в ПИ № 000154, землището на с. Чуковезер. След рекултивацията на депото за битови отпадъци то ще бъде с начин на трайно ползване „пасище“. В общината се намира един пункт за пробонабиране по мониторинга на земите и почвите в България към Националната система за мониторинг на околната среда. Той се намира на около километър южно от град Драгоман.

Запасеността на почвите с общ азот е висока до много висока, а с органичен въглерод е средна до висока с фосфор е средна. Почвите в общината са неутрални до слабо алкални и алкални. Съдържанието на общи форми на макро и микроелементи в тях (мед, цинк, кадмий, олово, никел хром, арсен и живак) е под максимално допустимите концентрации според Наредба № 3 от 1 август 2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите. Замърсяванията с нефтопродукти в общината са редки и се дължат предимно на аварии при катастрофи. Вкисляването и засоляването на почвите в общината не се мониторира в рамките на националния мониторинг на земите и почвите. В общината се намира един склад за съхранение на пестициди – склад №7 в землището на с. Голямо Малово. В него се съхраняват 2.500 kg твърди пестициди с неизвестен състав. Складът е неохраняем и е в лошо състояние. Основна част от собствеността в общината е частна (34.87%), следвана от държавна частна (29.97%), общинска частна (10.25%) и стопанисвано от общината (10.06%), държавна публична (5.36%), общинска публична (3.42%). Преобладаващата част от държавната публична собственост е гори, на общинската частна е необработваемите земи, а на частна е земеделските земи.

Води

Община Драгоман попада на територията на Басейнова дирекция „Дунавски регион“ (БДДР). Съгласно Плана за управление на речните басейни 2016 – 2021 г., в общината попадат следните повърхностни водни тела: · BG1NV200R1001 „р. Нишава (Гинска) от извор до държавна граница, р. Височка (Сребърна) без зона питейни РВ СД "Сребърна-Гински" и р. Габерска от извор до държавна граница“; · BG1IS300R1018 „р. Искрецка от извор до вливане в р. Искър при Своге“; · BG1IS400R012 „р. Блато от извор до вливане в р. Искър при Нови Искър, вкл. притоците - Сливнишка и Костинбродска“. В обхвата на община Драгоман попадат три пункта за мониторинг на повърхностни водни тела от Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС). На територията на община Драгоман няма язовири или микроязовири. Не се предвижда използване на енергийният потенциал на водния ресурс за производство на електроенергия от ВЕЦ на територията на общината. В Дунавският район за басейново управление на основание чл. 146г от Закона за водите са определени райони със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН). Територията на община Драгоман не попада в райони със значителен потенциален риск от наводнения.

Растителност и природни местообитания

Преобладаващи са широколистни гори, доминирани от космат дъб (Quercus pubescens), цер(Quercus cerris) , благун (Quercus frainetto), полски бряст (Ulmus \minor), полски клен (Acer campestre), мъждрян (Acer tataricum) и др. По северните склонове на Чепън планина има и мезофилни гори от обикновен бук (Fagus sylvatica) и габър (Carpinus betulus). На територията на общината попада най-голямото карстово блато – Драгоманското (около 400 ха), което в миналото е било пресушено, а сега е частично възстановено. Общината се отличава с богатство на видове с консервационна значимост – включени в Червена книга на България, том 1, Червените списъци на Бълагрия, ендемити и реликти. Най-важните консервационно-значими обекти, като находища на редки, реликтни или ендемични видове са именно ридовете Чепън и Три уши, както и Драгоманското блато в подножието им, с което е свързан и комплекс от влажни ливади около него и в котловината при селата Голямо и Мало Малово, Василовци и Цръклевци. Видове с консервационна значимост, срещани в местността Блатото и влажните ливади около него, са прешленолистен надводник (Elatine alsinastrum), обикновена мехурка (Ultricularia vulgaris), хипурис (Hippuris vulgaris) (изчезнал в последните десетилетия), шахматовидна ведрица (Fritillaria meleagroides), ниска теменуга (Viola pumilla), блатно кокиче (Leucojum aestivum), , Видове с консервационнa значимост, срещани в местността Чепън и на хълма Три Уши, са урумово лале (Tulipa urumoffii), сръбското звънче (Edraianthus serbicus), вилмотиановия клин (Astragalus wilmottianus), вълнестоцветния клин (Astragalus pubiflorus). българска мишовка (Minuartia bulgarica), теснолистен божур (Amigdalus tenuifolium), горска съсънка (Anemone ylvestris), кахрис (Cachrys alpina), цар-фердинандов миск (Jurinea tzar-ferdinandii) Други видове от европейско значение (включени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие и Директивата за хабитатите) срещащи се на територията на община Драгоман са реинтродуцираната жлезиста алдрованда (Aldrovanda vesiculosa), обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum), карниолска пушица (Eleocharis carniolica). 19 В община Драгоман има 3 вековни дървета, вписани в Националния регистър на вековните дървета – 2 цера и 1 космат дъб. Те се намират в землищата на с. Ново село и с. Беренде. Възрастта им е съотвено над 350, над 150 и около 100 години. В общината са добре представени природни местообитания, обект на опазване по Закона за биологичното разнообразие и съответно Директивата за местообитанията (92/43/EEC). От 91 типа местообитания 16 се срещат на територията ? (20% от природните местообитания в страната). Най-голяма площ от тях заемат „40А0 Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества“ (съобщества на ниския бадем на Чепън и Три уши) и „62А0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества“. И двете местообитания са категоризирани като приоритетни за опазване в Европейския съюз. Природно местообитание 62А0 е едно от най-важните местообитания за община Драгоман. В голяма част от територията на зоната се проявява в карстови форми на релефа, което създава условия за широкото разпространение на петрофитните степи. Доминират в ландшафта по склоновете на Чепън и Три Уши.

Горски територии

Горското стопанство има важно значение за икономическото развитие на община Драгоман. Площта на горите в общината възлиза на 112 416 daa (по чл. 8, т. 3 от ЗУТ). Освен дърводобива стопанско значение има вторичното използване на горите за събиране на билки, гъби, горски плодове, развитие на ловния туризъм и екотуризма. Основните дървесни видове са широколистни – цер и благун, които, взети заедно, заемат около 80% от горските площи. Незначителен дял имат иглолистните видове, главно черен бор. Част от горите са с влошени качества, главно в резултат на извършвана в близкото минало човешка дейност без оглед на опазването на горските ресурси (безконтролна паша на добитък, добив на огревна и строителна дървесина в големи количества, както и сеч на ценни дървесни видове, използвани в занаятчийството). Основните проблеми в сектора са свързани с незаконните сечи, липсата на финансов ресурс за инвестиции за залесяване на обезлесени и ерозирали терени. Специфичен аспект е опазването на горите от пожари, включително развитие на сътрудничество през границата. От горскостопанско значение в общината са няколко дървесни вида – дъб, цер, акация, бял бор, бук и топола. От най-съществено значение са белият бор и акацията, следвани от бука.

Фауна

Безгръбначни животни

Сред обитаващите общината видове безгръбначни животни, 19 на брой са от Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие и 19 от Приложение 3 Закона за биологичното разнообразие. Овалната речна мида е включена в приложение 2 на Закона за рибарството и аквакултурите. Един от видовете (пъстър жътвар) е включен в Червената книга на Р България в категорията „Критично застрашен“. Риби Регистрирани са 13 вида риби, които представляват 8.6% от тази група видове срещащи се в България. Обект на опазване от Закона за биологичното разнообразие са 8 вида риби (виюн, балканска кротушка, малка кротушка, горчивка, обикновен щипок, балкански щипок, главоч и черна мряна). Под режим на опазване и регулирано ползване е 1 вид – черна мряна. Тя заедно с още 9 вида са обект на регламентиран улов според Закона за рибарството и аквакултурите .Два от видовете (пръскач и американски сом) не са обект на директно опазване нито по българското, нито по европейското законодателство. Включени в Червената книга на Р България са 5 вида. С категорията „Застрашен“ са виюн, малка кротушка и балканска кротушка, а с категорията „Уязвим“ е 1 вид – балкански щипок. Главочът е в категорията „Критично застрашен“. Местните видове в община са 13 на брой, като 1 от тях (виюн) е наскоро реинтродуциран в Драгоманско блато. Един чужд вид (дъговата пъстърва) може да се намери в естествени условия в река Нишава, докато други 4 се срещат само в обектите за спортен риболов (бял амур, черен амур, американски сом и канелен сом).

Земноводни и влечуги

Регистрирани са 38 вида земноводни и влечуги, които представляват 41 % от тази група видове срещащи се в България. Обект на опазване от Закона за биологичното разнообразие са 21 вида земноводни и влечуги. Под режим на опазване и регулирано ползване са 2 вида – голямата водната жаба и планинската жаба. Голямата водна жаба е и обект на регламентиран улов според Закона за рибарството и аква-културите .Два от видовете (жълтоухата водна змия и горската жаба) не са обект на директно опазване нито по българското, нито по европейското законодателство. Включени в Червената книга на Р България са 3 вида, с категории както следва: „Застрашен“ – 1 бр., „Уязвим“ – 2 бр. Птици Регистрирани са 245 вида птици, които представляват 55,9% от птиците срещащи се в България. Постоянните гнездящи видове (срещащи се през цялата година) са 64, а гнездящо-прелетните видове са 65. Общо 74 вида преминават през територията само по време на пролетната и есенна миграция, 16 вида се срещат по време на прелети и зимуване и 13 вида единствено зимуват. Обект на опазване от Закона за биологичното разнообразие са 218 вида птици. Под режим на опазване и регулирано ползване са 22 вида птици, срещащи се в общината. Те са и обект на лов според Закона за лова и опазване на дивеча Един от видовете (пчелояд) не е обект на директно опазване, но неговите местообитания са такъв обект. Само 4 вида не са обект на опазване от българското законодателство: сойка, жълтокрака чайка, домашно врабче и голям корморан. В Червената книга на Република България (2015 г.) са включени общо 91 вида, с категории както следва: „Критично застрашен“ – 20 бр., „Застрашен“ – 26 бр., „Уязвим“ – 41 бр., а четири от видовете са с категория „Изчезнал“ (степен блатар, сив жерав, червеноклюна потапница и розов пеликан), но това важи само за размножителния им статут – те се срещат редовно, но с малко екземпляри по време на периодите на миграция. Бозайници Регистрирани са 60 вида бозайници, които представляват 61% от бозайниците в България. Нетехническо резюме на Доклада за Екологична оценка на Общия устройствен план на община Драгоман 21 Карстовите райони, както и Драгоманското блато, предоставят изключително благоприятни условия както за убежища, така и за изхранване на богато прилепно съобщество от 21 вида. Обект на опазване от Закона за биологичното разнообразие са 28 вида бозайници. Под режим на опазване и регулирано ползване) са 3 вида – чакал, вълк и черен пор. Те, заедно с още 7 вида, са и обект на лов според Закона за лова и опазване на дивеча Два от видовете (лалугер и вълк) не са обект на директно опазване но техните местообитания са такъв обект . Двадесет и осем вида не са обект на опазване от българското законодателство, въпреки че горският сънливец е в приложение 4 на Директивата за хабитатите, с което страната се задължава да осигури строги мерки за защитата му. Включени в Червената книга на Република България са 13 вида, с категории както следва: „Застрашен“ – 2 бр., „Уязвим“ – 11 бр.

Защитени територии и защитени зони

На територията на община Драгоман попадат 1 защитена територия и 3 защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000. Площта на защитените територии в общината е 300 ha или 0,1% от общата площ на общината. Защитената зона по Директивата за птиците заемат 8866 ha или 28% от общината, а защитените зони по Директивата за местообитанията (2 бр.) са на 12800 ha или 40%.

Защитени територии

ПЗ „Темната дупка“ Защитени зони

     ЗЗ „BG0002001 Раяновци“

     ЗЗ „BG0000322 Драгоман“

     ЗЗ „BG0001040 Западна Стара планина и Предбалкан“