|
Васил Иванов Кунчев (Левски), наричан още Апостола или Дякона, е роден в град Карлово на 18 юли 1837г. Той носи монашеското име Игнатий, а година по-късно става дякон. Прозвището Левски получава в битка край Белград, дадено му заради смелостта и ловкостта му. Той е идеолог, революционер, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българският централен военен комитет (БРЦК). Той е национален герой, борец за свободата ни, пример за вярност и обич към родината.Даден е на съд и обесен. Този ден е за траур и поднасяне на почит, смирение и мълчание, но ние не трябва да мълчим, а да говорим и разказваме за този велик българин, защото докато ние помним и говорим, Дякона ще е жив. Трябва често да мислим за заветите, които ни е оставил, да се опитваме да ги спазваме, да го носим в душата си и така както той е търсил упование в библията да потърсим и ние. Да се борим за своята вяра и ценности, така както той, защото изглежда сме забравили да пазим това, което ни е донесло миналото и историята ни, това заради което я има България.
Поклон, Апостоле!
„Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.“
„Обесването на Васил Левски“ Христо Ботев
|
