Навигация

Профил на купувача от 13.03.2017г.

Избори

Банер

!

Банер

Е - правителство

Банер

СОУ "Христо Ботев"

Банер

ОИЦ

Банер

Търсене

Easy Pay

Банер

Посетители

В момента има 126 посетителя в сайта

Времето

Природа
Понеделник, 21 Юни 2010 10:59

Като част от планинска България, Драгоманският район има характерния й климат. Средната годишна температура на въздуха е около 8 градуса по Целзий. За това спомагат оголените пространства на карстовия терен, които през зимата изстудяват, а през лятото не спират теченията от почти постоянно духащите ветрове.

Средната надморска височина на гр. Драгоман е 722,40 м. На областта Бурел е 765 мн. в. Най-ниската надморска височина в общината е при с. Калотина, около 495 м н. в. Най-ниската точка е нулата на рейката на река Нишава — 488,66 м, а най-високата е връх Петровски кръст — 1206 м н.в.

 

Почви

Почвената покривка е разнообразна. Най-типични почви са смолниците, които са богати на хумус. Върху ниските речни тераси са развити алувиално – ливадните и алувиално – блатните почви. Над тях по ниските планински стъпала ливадно – канелените почви, а по билните заравнености и планински склонове – деградирани кафяви и канелени горски почви.

В цялата област е развита почвената ерозия, поради което на много места почвите са измити и пейзажът навява униние с образувалите се урви, сипеи, срутища и суходолия.

Води

ПриродаРека Бурелска води началото си от потоците и кладенчетата около с. Брусник. Получава води от Озарановска река, Радуловска река, Бахалино – Камбелевска река, която събира водите от чешмите и кладенците в с. Ярловци и с. Чуковезер, Чорулски поток, извора при “Банята” и река Калугерица при село Несла, които са десни притоци и рекичката Мала Раковица, барите от село Цацаровци, Чеканска река, Новоселска река – най-голям приток и Невлянска рекичка, като леви притоци.

Река Нишава е най-голямата река в община Драгоман. Началото u започва от югоизточния склон на връх Ком. Речните u води в отминали геоложки времена са издълбали в планинската гръд красиво ждрело дълго 12 км., между селата Разбоище и Калотина. В тази част реката е бавна, тиха и пълноводна при валежи и топене на снеговете. Бавна е поради многото меандри и малката денивелация. Десни притоци са Станянската река – понор, вливаща се до Разбоишкия манастир, Чепърлянската рекичка, пресъхваща лете и потока от карстовия извор над село Беренде извор. Леви притоци са р. Дракул, вливаща се до Разбоище и пресъхваща през лятото, р. Ежовица, вливаща се при село Калотина с нейния приток р. Летница, също пресъхваща лятно време.

Флора

 За цялата територия на общината е характерна растителност, принадлежаща към Балканската флористична провинция на Европейската широколистна горска област. Тук намират убежище голям брой ендемити и реликти с научно значение. Преобладаващи са широколистни горски формации от Kосмат дъб (Quercus pubescen), Виргилиев дъб (Q. Wirgiliana) , Благун (Q. Frainetto), Полски бряст Ulmus campestre, Полски клен (Acer campestre), Мъждрян (Acer tataricum) и др.

ПриродаВ храстовите синузии като доминанти в отделни микрогрупировки участват видовете Обикновен глог (Crataegus monogina), Трънка (Prunus spinosa), Шипка Rosa canina, Повет (Clematis sp.),), Леска (Corilus colurna), Обикновен явор (Acer pseudoplatanus), Бук (Fagus silvatica), Ела (Abies alba), Смърч (Picea abies), Черен бор (Pinus nigra), Бял бор (P. silvestris) и др.

Тревната покривка е най-разнообразна: цветя, билки и гъби. Наред с познатите билки и цветя, тук се срещат и по-редките видове ,някои дори включени в “Червената книга” на България.

Най-интересни за науката са “Чепън” и местността “Блатото” в подножието му.

Видове, срещани в Местността “Блатото” :

 Прешленолистен надводник (Elatine alsinastrum), Обикновена мехурка (Ultricularia vulgaris), Хипурис (Hippuris vulgaris), Блатна перуника (Iris pseudacorus), Шахматовидна ведрица (Fritillaria meleagroides), Ниска теменуга (Viola pumilla), Водолюб (Butomus umbellatus), Блатно кокиче (Leucojum aestivum), Остра острица (Carex acuta), Блатна орхидея (Orhis laxiflora), Бърдун (Asphodelus albus).

Видове, срещани в местността “Чепън”:

Урумово лале (Tulipa urumoffii), Сръбското звънче (Еdrainthus serbicus), Вилмотиановия клин (Astragalus wilmottianus), Българска мишовка (Minuartia bulgarica), Люляк (Siringa vulgaris), Нисък бадем (Amigdalus nana), Див божур (Paeonia peregrina), Теснолистен божур (Amigdalus tenuifolium), Горицвет (Adonis vernalis),Дебелец(Semprevivum sp.),Горска съсънка(Anemone silvestris).

 

Фауна

ПриродаВ зоографски аспект фауната на района е от Палеарктичен тип и по-конкретно от видове, предимно на умерените географски ширини като се срещат и видове с южно разпространение за Европа, т.е с ареали Средиземноморската област на Палеарктика – т. нар. средиземноморски видове. Като характерни за гръбначната фауна на региона и включени в Червената книга на България, могат да се посочат таксоните:

Земноводни

Алпийски тритон (Triturus alpestris), Зелена крастава жаба (Bufo viridis), Обикновена чесновница (Pelobates fuscus), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata);

Влечуги

Смок мишкар (Elaphe longissima), Усойница (Vipera berus), Жълтоуха водна змия (Natrix natrix), Пепелянка (Vipera ammodytes), Стенен гущер (Podarcis muralis), Късокрак гущер (Ablepharus kitaibelii), Остромуцунеста усойница (Vipera ursine), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипобедрена и Шипоопашата костенурка (Testudo graeca, Tetudo hermanii);

Птици

в района са установени 181 вида птици. Най-много птици се срещат по време на прелет и особено през време на пролетната миграция. Тогава в района са наблюдавани още 91 вида, представени от: Черен и Бял щъркел (Ciconia nigra, Ciconia ciconia), Ибис (Plegadis falcinellus), Лискa (Fulita atra), Дъждосвирeц (Eudromias morinellus), Шаварче (Cettia cetti), Ливаден и Воден дърдавец (Crex crex, Rallus aquaticus), Зеленонога водна кокошка (Galinula chloropus), Пъструшкa (Porzana porzana), Черноврат гмурец (Podiceps cristatus), Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), Малък воден бик (Ixobrychus minutus), Голяма бяла чапла (Egreta alba), Белоока потапница (Aythya nyroca), Лятно бърне (Anas querquedula), Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), Скален орел (Aquila chrysaetos), Царски орел (Aquila heliaca), Орел рибар (Pandion haliaetus), Осояд (Pernis apivorus), Голям и Малък ястреб (Accipiter geutilus, Accipiter nisus), Ливаден и Тръстиков блатар (Circus pygargus, Circus aeruginosus), Обикновен и Белоопашат мишелов (Buteo buteo, Buteo rufinus), Керкенез (Falco tinnunculus), Лещарка (Bonasa bonasia), Забулена сова (Tyto alba), Бухали (Bubo bubo), Черен кълвач(Dryocopus martius) и др.

 

Бозайници

Вълк (Canis lupus), Лисица (Vulpes vulpes), Дива свиня (Sus scrofa), Сърна (Caprelus caprelus), Видра (Lutra lutra), Язовец (Meles meles), Златка (Martes Martes), Дългопръст нощник (Miotis capaccinii) и др.
 
Назад